"Чистота и лаконизъм на средата, в която актьорът разгръща богатството и сложността на творческата си природа. Една посока в театъра, която най-силно изразява нещо много съществено за него - среща на енергии, на вселени, срещата между актьор и зрител."
Ани Топалджикова, в."Литературен вестник",
февруари 2000

"От десет години театралната публика очаква срещата на две личности на сцената: Атанас Атанасов и Владо Пенев. Тя най-после се случи - в МГТ "Зад канала". В тази среща участва и трети - Иван Петрушинов - като боксова круша между двамата.
Но и като точно онова, което е липсвало, за да бъде картината пълна. /.../ Актьорите, изминават най-трудния път -
до крайната искреност,
до автентичната самоирония,
до пълното саморазголване,
до предела на актьорската игра - до границата на отказа от нея."
Рада Баларева,
в. "Демокрация", февруари 2000

"Абсурдът не е в картината. Той е
в това, че тези, които не спират
да се "опират" на нея, спорейки, се превръщат в Рамка. Мътните краски на бялото фиксират дълбоката уязвимост от мисълта за собствения предел. И тя е застинала под формата на картина - най-откровеният арт, който може да
бъде измислен."
Патриция Николова, в."Култура",
март 2000