Обречени души
„Дали ще е война, неизлечима болест, фатална любов или крахът на един свят, но Димитър Димов винаги поставя някакъв трагичен предел пред героите си. Когато времето е преброено, сетивата се изострят, дните стават плътни колкото цял живот, а темпото на вътрешния часовник стига до кресчендо. Тази обреченост компресира съдбите, сгъстява смисъла на съществуването и превръща всеки миг в кулминация. Подобна екзалтация на отчаянието има в романите на Ремарк.
Изборът на обречените в „Поручик Бенц" е да се самоубият с любов, независимо дали загива тялото или пък душата им. При това „само една любов е съвършено недостатъчна за живота, който й остава". И какво по-подходящо от едно танго, за да продължи оттам, където думите са вече безсилни.
Дрезгавият глас на аржентинското танго и неговите стъпки - стилизиран любовен акт, са избрали режисьорът Бина Харалампиева, композиторът Асен Аврамов и хореографът Маргарита Градечлиева за поанта в премиерния спектакъл на МГТ „Зад канала" „Поручик Бенц". Това е и единственият миг, когато заговарят телата на Владимир Пенев (Бенц) и Ирини Жамбонас (Елена Петрашева). През останалото време между тях стои почти материализирана стена от лъжи, лицемерие, светски условности. Единственият, който отказва да я приеме, е поручик Хиршфогел ... С шинела на своя герой актьорът Йосиф Сърчаджиев е наметнал и маската му на циник, която обаче се пропуква от любов към една жестока красавица и съчувствие към поредния обречен, попаднал в клопката на нейния фатален чар.
„Зад канала" втори път поема риска да сблъска две изключително силни актьорски индивидуалности: в „Арт" - Владимир Пенев и Атанас Атанасов, сега - отново Пенев и Йосиф Сърчаджиев. По всичко личи, че и този опит ще излезе успешен …
Авторската адаптация на Юрий Дачев има много достойнства, но най-голямото за мен е превръщането на слугинята Силви в един от основните персонажи. Очите на Илка Зафирова в тази роля продължават историята много след финала на романа. С всяка нейна поява на сцената полъхва нещо трагично, което с пъти надхвърля внушението на иначе пикантната интрига. А несвързаните й реплики, в които се смесват гръцки, турски и български от Пиринско, облъхват залата с мирис на тютюн, аромат на ориган и дъх на обреченост."
Анелия Янева
в. "Капитал"
бр.41, октомври 2002 г.

Поручик Бенц
по Димитър Димов

драматургична версия Юрий Дачев
постановка Бина Харалампиева
сценография и костюми Петя Стойкова
музика Асен Аврамов
хореография Маргарита Градечлиева
премиера 8 октомври 2002 г.
"Героите са външно вцепенени, но зад статичното им поведение се крият силни и страстни преживявания … Взаимоотношенията в пиесата се изясняват максимално просто и ясно. Важното, същественото, болезненото обаче се заглушава от игра на карти, танци и вино. Усещането, че животът не тече според искрените желания и мечти, владее всички герои. Асен Аврамов неслучайно е избрал тангото за музикален акцент на спектакъла. Тангото е страстен танц, в който има много фатализъм. Отстрани изглежда овладян, но двойката е заредена с напрежение и енергия, които сякаш всеки момент ще избухнат … В сценичната интерпретация на Харалампиева любовта е танго. Стилизираният танц се разиграва на сцената два пъти - в момента на сливането на телата и сърцата и в момента на тяхното разделяне. За Бенц и Елена тангото е признанието в любов, и признание, че любовта е мъртва. Пиесата има мелодраматичен характер, но не разплаква. Напротив, тя носи суровото интелектуално внушение, че моралната жертва на всяко светско общество е невиността на любовта."
Ани Георгиева
в. "Дневник"
10 октомври 2002 г.
УЧАСТВАТ

Ирини Жамбонас, Владимир Пенев, Йосиф Сърчаджиев, Христо Мутафчиев, Петър Калчев, Стойо Мирков, Илия Раев, Илка Зафирова, Лидия Вълкова, Максим Генчев.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА

"Поручик Бенц" на Димитър Димов като че ли не е писан като роман, а като дневник, който няма нужда да бъде споделен".