
  |
Обречени души
„Дали ще е война, неизлечима болест, фатална любов или крахът на един свят, но Димитър Димов винаги поставя някакъв
трагичен предел пред героите си. Когато времето е преброено, сетивата се изострят, дните стават плътни колкото цял
живот, а темпото на вътрешния часовник стига до кресчендо. Тази обреченост компресира съдбите, сгъстява смисъла на
съществуването и превръща всеки миг в кулминация. Подобна екзалтация на отчаянието има в романите на Ремарк.
Изборът на обречените в „Поручик Бенц" е да се самоубият с любов, независимо дали загива тялото или пък душата им.
При това „само една любов е съвършено недостатъчна за живота, който й остава". И какво по-подходящо от едно танго,
за да продължи оттам, където думите са вече безсилни.
Дрезгавият глас на аржентинското танго и неговите стъпки - стилизиран любовен акт, са избрали режисьорът Бина Харалампиева,
композиторът Асен Аврамов и хореографът Маргарита Градечлиева за поанта в премиерния спектакъл на МГТ „Зад канала"
„Поручик Бенц". Това е и единственият миг, когато заговарят телата на Владимир Пенев (Бенц) и Ирини Жамбонас (Елена
Петрашева). През останалото време между тях стои почти материализирана стена от лъжи, лицемерие, светски условности.
Единственият, който отказва да я приеме, е поручик Хиршфогел ... С шинела на своя герой актьорът Йосиф Сърчаджиев
е наметнал и маската му на циник, която обаче се пропуква от любов към една жестока красавица и съчувствие към поредния
обречен, попаднал в клопката на нейния фатален чар.
„Зад канала" втори път поема риска да сблъска две изключително силни актьорски индивидуалности: в „Арт" - Владимир
Пенев и Атанас Атанасов, сега - отново Пенев и Йосиф Сърчаджиев. По всичко личи, че и този опит ще излезе успешен
…
Авторската адаптация на Юрий Дачев има много достойнства, но най-голямото за мен е превръщането на слугинята Силви
в един от основните персонажи. Очите на Илка Зафирова в тази роля продължават историята много след финала на романа.
С всяка нейна поява на сцената полъхва нещо трагично, което с пъти надхвърля внушението на иначе пикантната интрига.
А несвързаните й реплики, в които се смесват гръцки, турски и български от Пиринско, облъхват залата с мирис на тютюн,
аромат на ориган и дъх на обреченост."
Анелия Янева
в. "Капитал"
бр.41, октомври 2002 г. |
"Героите са външно вцепенени, но зад статичното им поведение се крият
силни и страстни преживявания … Взаимоотношенията в пиесата се изясняват максимално просто и ясно. Важното, същественото,
болезненото обаче се заглушава от игра на карти, танци и вино. Усещането, че животът не тече според искрените желания
и мечти, владее всички герои. Асен Аврамов неслучайно е избрал тангото за музикален акцент на спектакъла. Тангото е
страстен танц, в който има много фатализъм. Отстрани изглежда овладян, но двойката е заредена с напрежение и енергия,
които сякаш всеки момент ще избухнат … В сценичната интерпретация на Харалампиева любовта е танго. Стилизираният танц
се разиграва на сцената два пъти - в момента на сливането на телата и сърцата и в момента на тяхното разделяне. За Бенц
и Елена тангото е признанието в любов, и признание, че любовта е мъртва. Пиесата има мелодраматичен характер, но не
разплаква. Напротив, тя носи суровото интелектуално внушение, че моралната жертва на всяко светско общество е невиността
на любовта."
Ани Георгиева
в. "Дневник"
10 октомври 2002 г. |
| УЧАСТВАТ |
Ирини Жамбонас, Владимир Пенев, Йосиф Сърчаджиев, Христо Мутафчиев, Петър Калчев,
Стойо Мирков, Илия Раев, Илка Зафирова, Лидия Вълкова, Максим Генчев. |
|