Дама Пика, фаталната карта, посочваща триумф или гибел, ще бъде изтеглена в новия спектакъл на Малък градски театър (зад канала), създаден по мотиви от едноименната повест на Пушкин. В тази мистерия на хазарта и чувствата има петербургски студ и нажежени страсти, черен смях и просветление, загадъчни решения и загадки без решения. Една магнетична и безизходна игра, която изкушава всеки.
Първият ми спомен свързан с „Дама Пика” идва от детството, от филм, оставил у мен спомена за приказка, малко страшновата, затова не много хубава. По-късно, като режисьор, събирайки онези заглавия, които непременно някога ще поставя, взех от Пушкиновите творби „Моцарт и Салиери”. Но „Дама Пика”, която не е драматургичен текст, през последните години непрекъснато започна да се подава от „колодата”. Споменах дума, която често е в речника на картоиграчите, но да уточня – аз изобщо не съм хазартен тип човек. В творбата на гения-хулиган Пушкин, ме привлича друго: изкушенията, които са извън доброто и злото. В „Дама Пика” борбата с тях е ясна като финал – битката е изгубена, винаги е била такава за човека. Но освен явната си власт, изкушенията имат и скрити имена. Власт, успех, надмощие над тия, които обичаме, борба с отреденото ни на земята време, самозалъгване, че можем да го надхитрим… По-мъдро е не да вярваш, че тази битка някога, за някого може да бъде с неочакван край, а че всъщност тя ни свързва с хората преди нас и с тия, които я отпочват след нас.
Така че наистина хазартната треска, която мистично и главоломно завърта понякога живота ни, има много имена. Кое от тях още трябва да споменем? Дали не любовта? Може би любовта… Да, да, любовта!
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |