"Въпреки че не преследва пряко съвременни аналогии, а търси екзистенциалните измерения на индивидуалния избор, спектакълът проблематизира конфликта личност-общество. Групата "волни скитници"
(тук те са бегрижни студенти) става разбойническа дружина на шега, но всеки един заплаща цената на лекомислието си - на финала те са физически и духовни развалини. /.../ Нервният, грапав, еклектичен стил в насечен, капризен ритъм, включващ рязки обрати и изненадващи фарсови решения, е концентриран в цялостен поток на разказа - иронията от първите картини постепенно отпада, заедно с игровата стихия на актьорите, която се трансформира плавно
във вътрешна енергия
на образите. Пародията проблясва в приликата на разбойниците с уестърн -герои, в готическата сцена между Франц и Амалия, решена в стила на експресионистичното нямо кино и се стопява в песимизма на финала. Разрухата, която сеят героите не отминава и тях, тя засяга и двата свята, които съществуват паралелно
и по еднакъв начин генерират зло."

Асен Константинов, в."Демокрация", април'2000

-