Големанов - между драмата и цирка

"Новият Големанов дойде! Той превзе Малък градски театър "Зад канала", а интригата забъркват Христо Мутафчиев и Мариус Куркински. Излъчването и действията му са далеч от образа, наложен през годините от доайена Георги Калоянчев. Актуалният Големанов в началото дори е искрен в намеренията си да помогне на отечеството. Постепенно обаче неговите добри намерения се сриват едно след друго по пътя към собствения му ад. Версията на Мариус Куркински започва с живи картини от възрожденската драматургия, преминава през комедия дел арте и клоунадата, за да завърши трагично. Илка Зафирова, която би трябвало да играе смешната баба Гицка, е доста тъжна като оживялото копие на "Свободна България", литографията на Георги Данчов-Зографина от 1879 г. - с дървен меч, бойно знаме, кръст и лъв."

Албена Атанасова, в. Стандарт,
30 Март 2004 г.

"Освен комедията, Куркински ясно вижда и трагедията на Големанов в личностното разлагане при опита на "един съвременен български мъж да бъде добър, да бъде нависоко, да бъде на най-високото стъпало, над него - небе...". (…) Отлична роля на характерно комедийния Христо Мутафчиев. Неговият Големанов изглежда едновременно комичен и зловещ. За подсилване на тази гротескова бутафория като квинтесенция на безсмислието и повторяемостта на грешките в българската история, Мариус сменя и знаците. Семейството на Големанов ненадейно сменят традиционно българските си костюми отпреди век с присмехулно-маскарадъчните облекла на комедия дел арте. (…) "

Патриция Николова,
в. Сега,
1 Април 2004 г.
  Големанов
режисьор Мариус Куркински
сценография и костюми Петя Стойкова

УЧАСТВАТ
Христо Мутафчиев, Светлана Бонин
Ива Динчева, Александър Димов
Илка Зафирова, Петър Калчев
Светлана Янчева, Иван Петрушинов
Емил Котев, Владимир Пенев
Василена Атанасова, Димитър Димитров
Продан Нончев, Мая Драгоманска
Стефан Илиев

"Нека оставим лудостта на държавата за историята, а ние в театъра ще говорим за човека."
Мариус Куркински
 
 

Големанов като екзистенциална драма

"За пръв път на сцената на МГТ "Зад Канала" се играе един "Големанов", който нито спори, нито допълва, нито иска да обогатява тази традиция. Мариус Куркински просто напуска този тип мислене и интерпретации и за пръв път показва "Големанов" като екзистенциална драма. Полето на политическото е показано като метафизично, силно драматично, като захващащо човека в неговото тотално преживяване на света, а не като редукция до битови "ходове и хватки", които го "деформират". Казано накратко, политическото Мариус Куркински разтваря пред погледа като бароков театър, където целият свят е сцена; завесите една след друга се вдигат и отварят следващата и следващата сцена, за да покажат нарастващата "човешка драма". (...) "

Виолета Дечева,
в. Култура,
бр. 14/15, 2004 г.