"Ругатни отнасят зрителите в края на премиерния спектакъл "Напразни усилия в лятна нощ". Безцеремонната проява е част от художествената идея на режисьора Пламен Марков. С това представление той искал да отговори на въпроса: "Какво все пак иска обществото от българския театър?" ...

Заглавието е колаж между класиките "Напразните усилия на любовта" и "Сън в лятна нощ". За автор са посочени "Шекспир и синове". Синовете са Том Стопард, Уди Алън и Петер Хандке. Марков е избрал текстове за театъра от техни пиеси. Затова героите са актьори, чиято игра се моделира от принц и неговата капризна компания. Сблъсъкът в представлението е между егото на аристократа /Стойо Мирков/ и егото на шефа та трупата /Стефан Щерев/. Единият иска да се забавлява, другият е издигнал на пиедестал изкуството. ... Дуелът между двамата е и актьорски. Останалите имена – Илия Раев, Иван Петрушинов, Константин Икономов – им партнират витуозно."
Диляна Димитрова,
в. "Труд",15 януяри 2004 г.

" ... Двете /Шекспирови комедии/ се "връзват" пък покрай датския принц Хамлет и това прескачане от комедиите в трагедия трябва тутакси да ви постави нащрек. При това, чувството трябва да остане и след като припомня, че това, което обединява трите произведения, е театърът вътре в театъра.

... Как ще изглеждат нещата, ако второстепенния драматургичен персонаж от векове направим главните герои в една "всепиеса" на Шекспир? Дори именитата столична трупа изглежда изпаднала, защото актьорите като всички истински артисти жадуват да са велики трагици, а публиката и благодетелите им искат от тях просташка забава. Даже многострадалният сирак – принц на Дания, който минава за ценител на театъра, ги наема, за да ги използва за политическите си цели по обичайния за всички времена начин. Но той е дългожадуваният спонсор, благодетелят, спасителят на гладните хора на изкуството и те трябва да се правят на шутове, за да не изгубят залъка си. Нещата отиват много по-далече в комедиите – там с трупите се подгаврят истински скудоумници, на които съдбата е отредила ролята на елит.

... Спектакълът великолепно "разиграва" стихове на Шекспир както в преливащо от хрумки веселие, така и в приседлива мъка – за тях, за нас и за човешкия живот въобще.

... Тук публиката също е геройл Разчита се на активното й съучастие. И дори й се отрежда финалното време –за завършващия удар. Стига да има кой какво да каже.

А публиката на Малък градски театър наистина е специална. Академична – благодарение на Университета за зрители, който трупата води втора година с ней. И вярвам, че зрителите ще намерят в "Напразни усилия в лятна нощ" не само любимия си спектакъл, но също и себе си в него."
Христо Буковски,
в. "Земя", 14 януари 2004 г.