"Смисълът на театралното и кинематографичното присъствие в спектакъла е усложнено в чисто човешки аспект. Театралността олицетворява
"нагона на маската", желанието на човека да се представи като нещо друго, да открие своите преживявания
в някакъв друг сюжет, който да бъде привидeн като действителен. /.../ Кинематографичността
е в усилието тази трансформация да бъде фиксирана, очертана, визирана." "В тази посока Тодор Колев и Анета Сотирова провеждат своите образи с доверие в психологическия маниер на игра, макар и с някои моменти на отчуждеуние. Мелодраматичното преживяване е обект на актьорско изследване и то се играе без ирония. /.../ Тя е маската, която създателите на спектакъла доброволно слагат, за да изиграят своята любов към "великата илюзия"."
Асен Терзиев,
в. "Литературен
вестник",
октомври '99 

  

Любов в Мадагаскар от Петер Турини
постановка Крикор Азарян
сценография Мария Диманова
музика Асен Аврамов
премиера 20 октомври 1999 г.
КРИКОР АЗАРЯН
интервю от програмата на спектакъла, октомври'99 
"С Тодор се срещнахме като студенти, когато за първи път в България поставих "В открито море" на Мрожек. Две неща оттогава до днес са ми интересни у него: особената, малко "на чомпе" гледна точка и способността му да стигне до край. Просто няма как да не сме заедно в спектакъл, който е и театър в киното, и кино в театъра. Едно закъсняло обяснение в любов към света на илюзията ..."
 
 

"Страхотна е сцената, в която двамата се възбуждат, като си измислят сюжета на филма. Аутсайдери, които наливат нова кръв в безжизнените си тела."
Димитър Стайков,
в. "24 часа",
октомври'99