"В клетката - Различният човек
"... гладуването е метафора на липсата на нагон за живот и апетит към света, не мономания или ексцентризъм, а свободата да не избереш живота или невъзможността да го пожелаеш. "Маестро Глад" не е постмодерна конструкция от вече предъвкани и смлени идеи на екзистенциалната самота, за чужденеца, за неизлечимата другост. Постановката на Иван Добчев загърбва предварителното знание и разказва конкретна история, побрала смислите в себе си, а не свързана
с тях посредством паяжината от аналогии, цитати и реминисценции. За нея е важно да прозвучи словото на избраните текстове и от опровергаването на догадките да се появи Маестрото.
Асен Константинов,
в. "Капитал",
28 октомври -
3 ноември 2000 г.

ИВАН ДОБЧЕВ



"Hungerrunstler е съчетание от две думи - глад и артист,
човек на изкуството. Много преди официалното обявяване от философите на смъртта на Бога, Кафка чрез съдбата на своя Маестро на глада предрече смъртта на изкуството като изключителен Божи дар. Ние, които живеем в епоха, спрямо която епохата на Кафка се изживява като Новозаветна, не може да не цитираме пророчествата на Франц К., когато искаме да изясним какво се случва с Артиста днес."
от първата репетиция, април 2000