Мяра за мяра

Страстта като мяра.
Страстта /като мяра/ по всяка плът отдадена. („Мяра за мяра“)
Страстта /като мяра/ по разнебитените ни убежища. („Макбет“)
Страстта /като мяра/ по безкопнежното отсъствие, по стъпалата на смъртта. („Отело“)

Жената е изконната, може би единствената слабост на мъжа. Тя е точката на неговото робско прикрепване към природата. Мъжът се опитва да възстанови своя андрогинен образ чрез сексуалното влечение към изгубената женска природа. Той е станал роб на своето сексуално влечение, жертва на своята паднала разделеност. В допирната точка между половете отчуждение и противопоставяне и в същото време свързващи докосвания, чрез които се извършва изхода от границите на мъжкото и женското. В любовта няма перспектива за подреденост на живота в този свят. На любовта е присъщ безизходен трагизъм.