Нерви за любов

Ей това “за” в заглавието леко ме обърка в началото. Предполагам, и вие си мислите, че е плод на печатна грешка или на пиян коректор. После обаче разбрах, че виновен е един луд автор. С две думи, “събрахме се”. Не само с него, но и със сценографа, с композитора, най-вече – с актьорите. Всички сме луди... Но сме луди от любов. Не към изкуството, не дори към театъра, а към човека. Към онзи – обикновения, редовия, на когото нищо човешко не му е чуждо. С други думи, луди сме от любов към себе си. И си косим нервите от това.

Любовта ни е толкова сляпа, че пропускаме всичките си недостатъци. А после изведнъж ги виждаме всичките накуп и от това пак си късаме нервите.

Накрая любовта и нервите стават една завършена цялост, така че ако потърсим отново любовта си, трябва непременно да си образуваме малко нерви.

Какво ли не прави човек за едната любов...

Апропо, вие как сте с нервите?