Опечалена фамилия

Опечалена фамилия
купи билет

Бранислав Нушич
Бина Харалампиева
Петя Стойкова
Петя Стойкова
Асен Аврамов

Иво Хаджимишев

100 мин.

"Опечалена фамилия" разсмива до сълзи

"Опечалена фамилия" е новата премиера на театъра "Зад канала". Актьорите Йосиф Сърчаджиев, Илка Зафирова, Ицко Финци, Йорданка Стефанова дават всичко от себе си. Блестящата постановка на режисьорката Бина Харалампиева е една от най-добрите комедии, правени напоследък у нас. ... Спектакълът гъмжи от добре режисирани скечове. ... Незабравими са повечето образи: ексначалникът Агатон с идиотската му двулика същност на изпечен мошеник в страхлив комплексар (перфектно изигран от Христо Мутафчиев), невероятният дует Мутафчиев-Йорданка Стефанова (в ролята на Симка, жена на Агатон), където простащината и злината вървят подръка, лицемерната Гина (Илка Зафирова), чиито прическа и поведение сякаш са резултат от мощен токов удар, комичният опозиционер Трифун (Ицко Финци), откаченият Прока (Емил Котев) с тиковете и абсурдното му родословно дърво. Уникален е и образът на безумната "леля", стопанисваща къщата, тоест самият "покойник", предрешен като миловидна стара жена - Йосиф Сърчаджиев.

Патриция Николова,
в. Сега,
31 април 2005 г.

Веселяка Бранислав Нушим и неговата "Опечалена фамилия"

"Съвсем наскоро и по повод на театрална премиера, една критичка сподели:"Смях се, смях се, смях се, смях, след което се попитах: Какво беше това?". Подтекстът на въпроса, който тя искаше да съпреживее с мен, беше до болка банален. Смехът обаче-си мислех аз-неконтролиран и неподвластен на изкушенията на аналитичния и разум е бил изблик на истинската и природа…Този смях я е очовечил, направил я е героиня в онази приказка от сцената…независимо дали разумът и го иска или не. Независимо от това, дали естетическите и пристрастия са се противопоставяли или не на нейната човешка природа. Споделям това, защото след "Опечалена Фамилия " на МГТ "Зад канала", аз излязох и се попитах: "Не се смях, не се смях, не се смях… Какво беше това?". И разумът ми се опитваше да противопостави застиналата ми усмивка на всички писани и изречени за автора и пиесата квалификации…За "живият, бликащ хумор" в комедията на Нушич, за "балканската природа на неговите герои", за всички наслоени представи, според които този Бранислав е голям веселяк. Мисля си, че именно липсата на "живия, бликащ хумор" и отлепянето от така профанизираната и преекспонирана напоследък балканска природа е едно от големите достойнства на представлението /режисьор Бина Харалампиева/.

... ти замлъкваш или се смееш тогава, когато бъдеш деликатно докоснат. Без да го осъзнаваш. Защото го чувстваш. И единственият въпрос, който би могъл- но вече ако имаш смелост да зададеш е не: "Какво става тук?", а "Какво става с мен?". В този спектакъл това се случва. Това Ми се случи. И дълго време ще звучат в съзнанието ми сълзите на тромпета-единствените искрени, истински, оплакващи сълзи. По "балкански" оплакващи не мъртвия, а опечалените…/композитор Асен Аврамов/. И искрящата чистота на дома-наследство…Идея за нещо добро…някъде…някога…с някого…но не с нас. И не тук…/художник Петя Стойкова/. Тук и с мен обаче беше отново Йоско /Сърчаджиев/. Неговото завръщане в театъра е още едно достойнство на спектакъла. Едно желано и очаквано завръщане. Тук и с мен бяха Василена/Атанасова/ с една от най добрите и роли, в които съм я гледал, Петьо /Калчев/ към когото изпитвам голяма колегиална симпатия-това момче неуморимо върви нагоре, Емил Котев, Дана /Стефанова/-за която това е перфектен дебют на сцената на МГТ "Зад канала"… И Илка /Зафирова/…както винаги непредсказуема и блестяща…и Ицо/Мутафчиев/-пристрастията ми и тук са известни /заслужени/. ..."

Атанас Атанасов,
в. Политика,
2 април 2005 г.