Ицко Финци - блестящ в "Господин Паул"
Новата премиера на театър "Зад канала" бележи подем в репертоарната политика
Законът за реституцията - продукт на т. нар. демократични промени у нас, има комично (в общ смисъл) отражение върху човешката психика. Досега български автор не е съсредоточавал творческата си мощ върху утайките на този проблем. Немският драматург Танкред Дорст, основател на Биеналето в Бон (най-престижния европейски форум за драматургия), го е направил с пиесата си "Господин Паул". Творбата му заслужено е обявена като най-добра за 1995 г. и поставена за първи път в Бохум от авангардния режисьор Петер Цадек.
Постижение на МГТ "Зад канала" е последната му премиера. Още повече че "Господин Паул" се поставя за първи път на българска сцена. Поредната режисьорска работа на известния повече като композитор Гаро Ашикян е и най-успешната му досега. В този спектакъл младият режисьор изненадва с почти кинематографично водене на първия и втория план, като действието тече обвързано с авторския текст на авансцена, а отзад безмълвно се случват болезнените неща.
Г-н Паул на Ицхак Финци, Хелм на Христо Мутафчиев и Анита на Биляна Казакова са образите, които със сигурност ще оставят трайна следа. ... Въпреки че изглежда най-периферна, тъкмо ролята на болната от аутизъм Анита може най-сетне да донесе на талантливата Биляна Казакова пролетна премия за изгряваща звезда. Разбира се, ролята на г-н Паул е поредният оседлан див актьорски кон от Ицко Финци, но това едва ли изненадва някого.
Старият Паул и шантавата Анита са най-безпомощните и най-свободните хора в тази история. Трагикомичният старец, чийто поминък е свързан с препариране на животни и балсамиране на политически вождове, постепенно натрупва около себе си толкова смисли и проблеми, че в края на краищата може да се спори какво всъщност е основното в тази пиеса. Дали "вонята и разложението", които г-н Паул твърди, че винаги побеждава; дали очевидния крах на алчността; дали еснафския херметизъм; дали замяната на вещите и дома със свободата; или неистовите опити за самозащита на свободния човек... Зрителят сам ще реши.
Патриция Николова,
в. "Ххх",
януари 2003 г.

"Очевидно тази пиеса дава възможност за натуралистично решение. …
Сценографското решение на постановката (Александър Смолянов) и костюмографията (Милена Панталеева) заявяват увлечението по максимална истинност - изобразени са дори тапетите. За разлика от красивите мебели в ремарката, които имат своя история и атмосфера, на сцената са събрани останки от мебели, познати от стандартния еснафски модел - тип панелно жилище.  
Особено осезаем е отказът на режисьора Гаро Ашикян от черния хумор и от гротескно-клоунадния поглед на автора в кулминационната сцена на убийството. Проявявал продължителна търпимост, Хелм е доведен до крайно изстъпление от невъзможността да отмести от пътя си господин Паул. Той го съсича с брадва (както Разколников старицата) и това е извършено в една откровено фарсова стилистика …. В спектакъла сцената на убийството е потопена в пълна тъмнина и в натуралистичната логика на действието остава впечатлението, че всичко се е случило в съзнанието на Хелм. В това решение аристократичността на г-н Паул се проявява тъкмо сега, когато той се завръща в копринен халат.  
Мотото на пиесата е цитат от „Тежкото дете" - приказка на Братя Грим, която алегорично се свързва с пиесата. … Дарената с мълчание от Танкред Дорст Анита - невменяемото дете - е потърсена в спектакъла в пластично решение, много добре проведено от Биляна Казакова. Тя присъства в някакъв смисъл (това е постижение и на режисурата) като другата проекция на основния персонаж - господин Паул. …
В рамките на избраната от режисьора стилистична посока Лидия Вълкова (Луизе) успява да постигне двустранност на своя персонаж - едновременно нелеп и реален в нюансите между абсурдното и романтичното в посоката на едно по-сложно и не-буквално решение.  
Ицхак Финци присъства в по-голямата част от спектакъла монологично. … В посоката именно на тази монологичност Ицхак Финци преминава от сенилната немощ - физическа и интелектуална към живата изобретателност на играещия и неусетно преобразяващ се и все пак неизменно оставащ себе си - просналия се напряко през нетърпения, намерения и планове г-н Паул. Хитра и жизнена, отиваща си и все пак оставаща негова същност, която, когато е необходимо, спекулира със своята безпомощност. Актьор с ярко театрално присъствие на ексцентрик, Ицхак Финци преодолява ограниченията на прочита и открива възможности за повече от един пласт на пиесата. Неговата вътрешна пластичност очертава контурите на остро интелектуално присъствие зад видимостта на сенилната неадекватност. Той създава впечатлението за тежест и неподвижност - метафоричното внушение за не-полезните същества, които, чрез статичността си, се превръщат в по своему динамична пречка на движението. Именно чрез това театрално премоделиране между статично и динамично, актьорът постига извеждане на смисловите пластове на текста."
Ана Топалджикова
в. "Литературен вестник", 29 януари 2003 г.