"И българската режисьорка е напълнила спектакъла с ароматите и манталитета на Балканите. /.../ Кървавата вражда между Монтеки Капулети заприличва на съседска свада разиграна в задния двор. Пословичната любов се разиграва зад железни врати облепени с некролози, и се обсъжда кварталната кръчма."
Мария Касимова,
в. "Стандарт", април '96

"Проблемът в спектакъла е за враждата, която е манталитет, която е генно заредена. Тя се пренася в кръвта от поколение в поколение поради липса на свобода. Враждата е начин на живот. Тя е общо понятие за всякакъв вид насилие и незачитане на личността. Проблемът е, че този свят няма нужда от личности. Тук естествено се наслагват алюзиите с нашето време и се оказва, колкото и старомодно да звучи, че единственият път да се съхраним като човеци минава през личността, а пък тя върви ръка за ръка и се осъществява в любовта и свободата."
Божидара Божинова,
в. "Литературен
вестник", май '96

"В географската ширина, където живеем, омразата винаги избухва в кървава вражда. Тя е омраза, която вика отмъщение. В тази Верона няма пространство за любов. Тясно е. Задушно е. Скучно е. Героите говорят за любов преди да са яизпитали, а малко след като я изпитат истински, умират."