Уморен, объркан и арогантен, Владо Пенев е прочут писател на попрището жизнено в средата в пиесата “Спи с мен” от англичанина Ханиф Курейши , която режисьорката Бина Харалампиева постави за първи път у нас на старта на новия сезон в Малък градски театър “Зад канала”. Няколко великолепни актриси, начело със Светлана Янчева, пък са жените, пресичали пътя му през годините, за които неумението му да обича друг освен себе си се превръща в перманентна драма. Според познавачите на творчеството на британеца, Курейши пише в чеховски стил: за привидно дребните триумфи и провали във всекидневието, за душевните недоразумения между хората и невъзможността им да се докоснат истински в общуването – все неща, които несъмнено Антон Павлович също би усетил, ако имаше (мал)шанса да се роди по-късно. Но героите от “Спи с мен” все пак са продукт на 60-те, когато е прошумяла младостта им, а се сблъскват с кризата на зрялата възраст в края на века – подобно на самия автор, проектирал върху тях с почти автобиографична точност вътрешните си терзания. Ето защо, вместо като “подводно течение”, както у великия руснак, чувствата тук се проявяват в холивудска показност, гарнирани с доста бруталност, амбиции, джойнт и секс.
Малък градски театър зад канала открива сезона с пиесата “Спи с мен”. С нея за първи път на българска сцена ще бъде представен нашумелият британски писател и драматург Ханиф Курейши.
След представянето на пиесата в националния театър в Лондон публиката обръща сериозно внимание на драматурга Ханиф Курейши. Бина Харалампиева повежда българските актьори във вече станалия популярен свят на британеца от пакистански произход. Това е днешният ден - с истински истории и емоции.
“Имам усещането, че вече не правим разлика между чувства и чувственост, а тази пиеса се занимава и с любовта, и с чувствата, за които вече тотално сме забравили”, коментира Харалампиева.
“Спи с мен” е вдъхновен от реален скандал, засегнал самият автор. Любовният триъгълник застава и в центъра на сценичните събития. Владимир Пенев, Албена Михова, Илия Раев, Василена Атанасова, Даниел Цочев, Светлана Янчева и Иван Петрушинов се впускат в трагикомичните ситуации, които избягват географските и езикови уточнения.
(...)Водовъртеж от страсти, отчаяно търсене на спасение в любовни комбинации, драматичното разпадане на връзките, като пясък между пръстите и откритието, че любовта и истината са някъде далеч, но къде никой не притежава идеята как да ги доближи въобще.
В този смисъл звучи и констатацията на един от героите, Бари: "По-лесно е да убиваме, отколкото да разговаряме. Близостта е невъзможна."
Или болезненото заключение на Стивън: "Понякога си мисля, че хората предпочитат навиците си пред живота си."
След скандали и разочарования, след шумни изблици, в които всеки търси "правата си", но до никъде не стига, защото в тези "права" трябва да потъпче другия, Джули, която напразно се опитва да събере парчетата от счупения съд на брака си, казва: "Аз искам семейство, в което да изчезна".
А Софи апелира към съпруга си: "Ние трябва да се променим. Трябва да успеем, Бари!"
Откъде да започне търсенето си човек, когато всичко вън и вътре е в съсипни - дали от себе си?
Промяната, която не можем да наложим на другите, но можем да повелим на себе си.
Или от този талант да зачитаме другия, да го приемем като лош или добър, като мъчен или приятен съучастник в трудното пътуване на живота, за да можем поне частичка от този живот да променим...