"След "Пансион за кучета" и "Живият труп", след "Дамата с камелиите" в Плевен, Бина Харалампиева съвсем естествено стигна и до българската "романтична" или /мело-/ драма. /.../ Разбира се, публиката не е приканена да плаче. Приканена е по-скоро към ретроспективен размисъл за хода на времето, за еволюцията на нравите, идеите, езика и вкуса към "романтичното" от 1911 година до днес."
Аглика Стефанова,
в. "Литературен вестник", май '99

"Фактът, че драмата на Вазов последно е играна преди 28 г.,
е достатъчно красноречив. Постановката в "Зад канала" обаче
разбива предварително натрупания скептицизъм. Хваналата паяжина мелодрама се е преродила в жива комедия, сглобена по законите на киноколажа в драматургична версия на Юрий Дачев, където актьорите представят образите със закачлива самоирония."
Анелия Янева, сп."Сега", май '99