"/.../ Бина Харалампиева ни показва своя екзистенциално-невротичен прочит на известната пиеса на
Л. Толстой. /.../ В спектакъла има контрастност на гласове, на движения, на мисли. Като че целият свят се е раздвоил и не знае
накъде да поеме,а
по средата остава люлеещият се въжен
мост, който е единственият път. Това е представление, което напомня за непреходността и неедностранчи-востта на великото."
Ани Миленкова,
сп. "Театър", февруари'98

"... в "Живият труп" на Бина Харалампиева въпросите напускат
народопсихологи-ческите си измерения и набират скорост към ирационалните полета на отделния
човек. Спектакълът
се занимава с отчаяното, обреченото самозачеркване на индивида, но и с някои от причините
/включително и социални, но не само/ за невъзможността на друг негов избор."
Никола Вандов,
в. "Култура",
март '98

"Струва ми се, че проблемът на Федя Протасов е мой проблем засега. Федя всички го смятат за жив, за да могат да го обичат, достатъчно жив, за да може той да ги обича, жив защото просто пее хубаво, пие хубаво. А той го прави и го е срам.
В собствените си очи той е мъртвец."