"Актьорът, който умира за нестандартни решения и за луда, ненормална, екстремна игра, намери режисьорката, готова да свири на неговата цигулка."
Димитър Стайков
в. "24 часа"
26 февруари 2002 г.

"Финци-баща действително е демоничен в своите възходи и падения на духа."
Албена Атанасова
в. "Стандарт"
28 февруари 2002 г.

"За Ицхак Финци подземието е странната наслада от съмнителната безизходица на положението, от отровата на незадоволените желания ... Едно представление влудяващо и вълнуващо едновременно."
Стела Недева
в. "Дума"
4 март 2002 г.

"Лилия Абаджиева за пореден път доказа, че сценичното превъплъщение на класиката може да доближи творбите до съвременното светоусещане."Записките" от Достоевски на сцената се раждат отново в колажи, гротескна пантомима и знакови повторения, които концентрират най-същественото от творбата. Метафизичното съдържание се гради върху здрави емпирични връзки и рационална последователност, която помага на текста да достигне до публиката. Сценографията на Васил Абаджиев е перфектна игра със светлини и сенки в естетско композираното пространството. Музикалното оформление, дело на самата Абаджиева, включва авангардни творби като "Умагума" на Пинк Флойд и е толкова въздействащо, че в определени моменти внушението е оставено изцяло на музиката. "
Антоанета Баева
в. "Дневник"
27 февруари 2002 г.

Записки от подземието
от Ф. М. Достоевски

сценичен вариант и постановка Лилия Абаджиева
сценография и костюми Васил Абаджиев
музикално оформление Лилия Абаджиева
премиера 27 февруари 2002 г.

 

"Преживяването на това театрално събитие не е свързано толкова с вслушването в думите, колкото в асоциирането и непосредственото преживяване на първичните емоции. Затова не помня толкова думите, колкото пъргавото тяло на Финци, подскоците на старческата фигура на неговия герой и лутането сред постоянно израстващите от нищото стени. Този аквариум е едновременно неограниченото пространство на ума и затворената кутия на съществото. Това е мястото, където метафизичната любима (автоцитат на Лили Абаджиева от нейния спектакъл "Женитба") може да се появи в нечовешките размери на виртуалната фантазия. Тук сънят е истинското съществуване ... Божествената предопределеност на страданието и някак изначалното му присъствие у човека като творение господне се театрализира с почти буквалното присъствие на божия поглед. Документалното око на камера следи движенията на героя и безсрамно ги експонира в собственото му пространство. Липсата на всякаква конфиденциалност и игнорирането на съкровеното са сякаш малко циничното забавление на бога, който преподава най-трудния урок на човека - самоуважението и чувството за собствена значимост. ...
В този спектакъл въпросите в края са повече от тези в началото. Това означава, че отговорите стоят във всеки от нас. Да ги търсиш, означава да страдаш."
Мария Касимова
в. "Капитал"
9 март 2002 г.
УЧАСТВАТ
Ицхак Финци
Калина Станчева

ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА

"Никога нямаше да се захвана със "Записки от подземието", ако Ицко Финци не се беше съгласил да играе. Той е единственият, който дава неподозирани значения на текста. Той е единственият, който умее да изрази двойственото отношение на Достоевски към страданието".
в. "Стандарт", 28 февруари 2002 г.